ju58 (Юлия Барашка)
85 267
Jan 2, 2019, 2:41 PM  

Без теб 

  Poetry » Love
736 0 3

на Тасо Анастасов

 

Светът ми срути се.

Изчезвам. Смалих се.

 

И сякаш съм мъртва, мъртва сред живите.

И чувам гласa ти само на запис.

Залагам си всичките отливи, приливи..

за мъничко само откраднато щастие.

 

Рисувам те с устни, но само в съня си.

И знам, че се случи за нас неизбежното.

Не мога да вярвам във мита скалъпен

за райските порти и синя безбрежност.

 

Отиде си гордо, точно по тасовски.

Окъпан, избръснат, надвил парапета.

Презирайки болката, избра свободата

да литне душата ти - птица в небето.

 

Светът ми срути се. Изчезвам. Смалих се.

Изгубих се някъде в небитието.

И все си повтарям: такъв те обичам.

При тебе ми беше топло и светло.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??