Без теб ...
Без теб ...
Отне те бурята, със сила -
тъй от ръцете ми те вдигна …
Не ти помогнах никак, уви -
ще ми простиш, зная, но тежи …
Останах без теб завинаги -
във времето ми спътник, най-мил ...
Не е същото без теб - нищо,
как се измъчи ти, с години,
търсеше само - истината -
и при сегашни, и предишни ...
До края буйно непримирим -
жадуваше за справедливост ...
Съпруже - жестоко ме боли,
утеха са, от дни, снимките ...
А ценностите ти - истински -
не ще загинат, със сигурност ...
От мен - с обич, от близките ни,
скъпи Ненчо, Бог да те прости!
Дора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
