Изгоря ми и последната свещичка.
Разтопена с восъка се слях.
Без тебе съм. Остави ме самичка
без надежда, без утеха и без смях.
Счупи се звезда в стъклата.
Пламна за последно. Изгоря.
Душата ти попи в земята.
Изгаснаха ми всичките слънца.
Запалена ми беше жива клада.
Изгасна ми последната искра.
Страдание получих за награда.
И само мрак. Без глътка светлина...
В изгнание изпрати ми сърцето.
В очите ми заби жестока болка.
В безвремие остави ме- където
се питам: "Докога? Защо? И колко?"
Неказани оставих много думи:
"Обичам те","Прощавам ти","Прости!''
Защо стовари самота върху ми?
Помолих те, но късно: "Остани!"
© Миглена Цветкова Всички права запазени