Nov 18, 2008, 10:02 PM

Без теб

  Poetry
834 0 4

Изгоря ми и последната свещичка.

Разтопена с восъка се слях.

Без тебе съм. Остави ме самичка

без надежда, без утеха и без смях.

 

Счупи се звезда в стъклата.

Пламна за последно. Изгоря.

Душата ти попи в земята.

Изгаснаха ми всичките слънца.

 

Запалена ми беше жива клада.

Изгасна ми последната искра.

Страдание получих за награда.

И само мрак. Без глътка светлина...

 

В изгнание изпрати ми сърцето.

В очите ми заби жестока болка.

В безвремие остави ме- където

се питам: "Докога? Защо? И колко?"

 

Неказани  оставих много думи:

"Обичам те","Прощавам ти","Прости!''

Защо стовари самота върху ми?

Помолих те, но късно: "Остани!"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...