Без теб
Без теб
Стоя сама...
тук, навън,
гледайки как животът продължава.
Живея във всеки минал спомен,
във всеки миг изживян.
И липсваш ми!
Няма да го крия...
Тез мигове отминали...
те нахлуват в мен,
без да питат...
без да мислят,
че може би ще ме боли...
Чак се задушавам...
задушавам се от мисълта,
че някога те имах...
имах те, а всичко пропилях...
с един лек замах,
без дори и да помисля,
да си представя живота си без теб!
И ето... теб те няма...
Празен е сякаш светът.
Със сетните си сили се изправям,
уморена от сълзи...
и тръгвам из града...
пусто е - само мрак и самота.
Вървя към теб, а теб те няма!
Виждам те, а ти не си пред мен!
Докосвам те на ум...
Господи, как само боли...
Как искам само да те видя...
да чуя нежния ти глас...
веселия смях...
Живота си бих дала
за един единствен миг със теб!
Но не... още съм сама...
няма те...
Поглеждам назад,
чувайки твоя дъх...
Но няма никой...
Илюзия...!
Вървя... и се спъвам...
спъвам се само в самота...
не виждам светлина...
всичко свършило е...
Падам, отново и отново...
Душата ми стене...
плаче за теб...
Ето ме... пред твоя дом...
Отново се завърнах тук...
... за да те взема с мен...
Но как да позвъня?!...
Дали ще ме приемеш?
Как ще ме погледнеш?
... отново падам...
пред твоята врата...
унасям се... заспивам...
Всичко в кръв е вече...
кръв от моето сърце...
Студена съм сега...
Студена съм... като скала!
А ти не вярваше в това,
че без теб не мога вече да живея...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анжела Скендерова Всички права запазени
