Без теб...нищо не е наред
Със зимните сутрини се излежавам до късно.
Едва ставам, измивам чиниите и правя кафе.
В душта ми, там е толкова... разхвърляно.
Дали досега не е живяла в привиден ред?
Обирам праха, изхвърлям боклуците.
Кратка почивка за глътка горчиво кафе.
Слагам закуската, запарвам чай, а от парата
студът по прозорците ми рисува цветя.
Най-накрая, всичко е подредено.
Всичко е опънато като по конец.
Сядам да закуся (винаги отдясно).
И осъзнавам, че всъщност е само подредено
и нищо, нищо не е в ред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
