5.12.2010 г., 13:40

Без теб смисъл няма

846 0 0

Много време отмина,

съзнанието се бори.

Още съм с музиката,

която изпълва сърцето.

 

Всеки спомен гори,

връхлита ме и събаря.

Не мога да забравя,

сълзите не прощават.

 

Подай ми ръката си,

ти знаеш моят полет.

Издигни ме високо,

отново и отново с теб.

 

Не ме изоставяй тук,

не усещам живота си.

Как да продължа сама,

без тебе смисъл няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Миленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...