ne_znaiko (Владимир Минков)
44 32
12.08.2006 г., 0:06 ч.

Без Вяра 

  Поезия
782 0 4

БЕЗ ВЯРА

Снощи пак те сънувах
без път
без посока
замръкнала в мойте прегръдки
без глас и без страх
и усмихната
сякаш слънце във облачен ден
сякаш вятър в платната безсилни
и някак събрал бях във мен
твойте очи непосилни
Снощи пак те сънувах
без име
без корист
потънала в моята радост
без грижи, без смут
и обичана
сякаш рано настъпила пролет.
Сякаш роса в изгоряла градина
загледана в своя си полет
през мен ти премина
Снощи пак те сънувах
без миг
без покой
а днес съм все тъй сломен
без тебе, без сили,
без вяра!

След дълго прекъсване написах това стихотворение за момиче на име Вяра...
Едва ли ще пиша повече!

© Владимир Минков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко хубаво си изказал това, което искаш. Браво на теб. Е, то е ясно, че няма да спреш да пишеш, след като вече имаш този импулс. Важното е да публикуваш някъде, за да те четат. Поздрави.
  • Това стихотворение е много, много хубаво. Ти какво? Искаш да ни оставиш започнати и недовършени? Събуди интереса ни с нещо хубаво, а после - чао... Ако имаш нужда да избягаш от действителността - тук му е мястото да се приземиш.
  • Владимир ти трябва да пишеш!
    Радвам се да прочета стиха ти!
    Поздравления!
  • не се отказвай от писането.явно тя не те заслужава
Предложения
: ??:??