Aug 12, 2006, 12:06 AM

Без Вяра

  Poetry
967 0 4

БЕЗ ВЯРА

Снощи пак те сънувах
без път
без посока
замръкнала в мойте прегръдки
без глас и без страх
и усмихната
сякаш слънце във облачен ден
сякаш вятър в платната безсилни
и някак събрал бях във мен
твойте очи непосилни
Снощи пак те сънувах
без име
без корист
потънала в моята радост
без грижи, без смут
и обичана
сякаш рано настъпила пролет.
Сякаш роса в изгоряла градина
загледана в своя си полет
през мен ти премина
Снощи пак те сънувах
без миг
без покой
а днес съм все тъй сломен
без тебе, без сили,
без вяра!

След дълго прекъсване написах това стихотворение за момиче на име Вяра...
Едва ли ще пиша повече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Минков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко хубаво си изказал това, което искаш. Браво на теб. Е, то е ясно, че няма да спреш да пишеш, след като вече имаш този импулс. Важното е да публикуваш някъде, за да те четат. Поздрави.
  • Това стихотворение е много, много хубаво. Ти какво? Искаш да ни оставиш започнати и недовършени? Събуди интереса ни с нещо хубаво, а после - чао... Ако имаш нужда да избягаш от действителността - тук му е мястото да се приземиш.
  • Владимир ти трябва да пишеш!
    Радвам се да прочета стиха ти!
    Поздравления!
  • не се отказвай от писането.явно тя не те заслужава

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....