vanesa_crazy (Ванеса)
103 1597
26.06.2012 г., 16:27 ч.

Без въжделение 

  Поезия
928 1 6

Грозното започна да личи

още на десетата ни среща.

Доволен (че ме е спечелил),

забравил -  с мене как да се държи!

 

И мислиш всичко за завършеност -

без излишно имане и нямане.

Но тази твоята мъжка същност

на мене гледа като даденост.

 

А аз за даденост не ставам!

(Не ми е заложено в гените).

Е, давам се, (за погрешни се раздавам),

но пък и усещам се на време!

 

Знам летално е (и много вредно)

да се вкопчвам в минали неща.

И миналото да се връща – не е редно!

Кажи ми защо го пожела?

 

Да си запазим маските и дрехите,

в бъдеще ще ми помагат да се боря!

(Изчезва бързо любовта с ехото...)

А как ли се наричаха мъже без воля?

© Ванеса Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??