26 июн. 2012 г., 16:27

Без въжделение 

  Поэзия
1010 1 6
Грозното започна да личи
още на десетата ни среща.
Доволен (че ме е спечелил),
забравил - с мене как да се държи!
И мислиш всичко за завършеност -
без излишно имане и нямане.
Но тази твоята мъжка същност
на мене гледа като даденост.
А аз за даденост не ставам!
(Не ми е заложено в гените).
Е, давам се, (за погрешни се раздавам),
но пък и усещам се на време! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Все права защищены

Предложения
: ??:??