Без въжделение
Грозното започна да личи
още на десетата ни среща.
Доволен (че ме е спечелил),
забравил - с мене как да се държи!
И мислиш всичко за завършеност -
без излишно имане и нямане.
Но тази твоята мъжка същност
на мене гледа като даденост.
А аз за даденост не ставам!
(Не ми е заложено в гените).
Е, давам се, (за погрешни се раздавам),
но пък и усещам се на време!
Знам летално е (и много вредно)
да се вкопчвам в минали неща.
И миналото да се връща – не е редно!
Кажи ми защо го пожела?
Да си запазим маските и дрехите,
в бъдеще ще ми помагат да се боря!
(Изчезва бързо любовта с ехото...)
А как ли се наричаха мъже без воля?
© Ванеса All rights reserved.
