Без въпроси... Без отговор...
Ти – без въпроси,
без отговор – аз.
А е толкова просто –
среща на двама.
Внезапно докосване
до чудото на съдбата.
Така, между другото,
между грижи и работа,
жадно притиснахме
в прегръдка телата си.
Сякаш бе изповед,
пречистване в ада –
изпепеляващо,
непредвидимо.
Всичко объркахме
надолу с главата –
това наше докосване
проникна в сърцата ни.
Аз – без въпроси.
Без отговор – ти.
Дори не посмяхме
да си признаем
колко отчаяно
сме си липсвали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
