elmaz93 (Елмаз)
96 359
2.12.2011 г., 13:54 ч.

Без заглавие 

  Поезия » Любовна
482 0 3

Небето някак посивя,

дори вълните мантии облякоха.
Тръгвам боса и неука по света,
дъждовни облаци едва дочакаха.

Заплаках, плачеха и те,
с тъгата ми във блус се сляха...

Отварям късно своите очи,
поглеждам на живота с цветна нотка...
Обръщам се, но в него не си ти.
Отрязан кадър
или черно-бяла обработка?

И тръгвам неуверено напред,
и виждам ярката дъга в тунела,
поглеждайки неловко във страни,
гузна...

твоето щастие отнела.

© Елмаз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??