Без заглавие
Небето някак посивя,
дори вълните мантии облякоха.
Тръгвам боса и неука по света,
дъждовни облаци едва дочакаха.
Заплаках, плачеха и те,
с тъгата ми във блус се сляха...
Отварям късно своите очи,
поглеждам на живота с цветна нотка...
Обръщам се, но в него не си ти.
Отрязан кадър
или черно-бяла обработка?
И тръгвам неуверено напред,
и виждам ярката дъга в тунела,
поглеждайки неловко във страни,
гузна...
твоето щастие отнела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмаз Всички права запазени
