Небето някак посивя,
дори вълните мантии облякоха.
Тръгвам боса и неука по света,
дъждовни облаци едва дочакаха.
Заплаках, плачеха и те,
с тъгата ми във блус се сляха...
Отварям късно своите очи,
поглеждам на живота с цветна нотка...
Обръщам се, но в него не си ти.
Отрязан кадър
или черно-бяла обработка?
И тръгвам неуверено напред,
и виждам ярката дъга в тунела,
поглеждайки неловко във страни,
гузна...
твоето щастие отнела.
© Елмаз All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
