Dec 2, 2011, 1:54 PM

Без заглавие

  Poetry » Love
664 0 3

Небето някак посивя,

дори вълните мантии облякоха.
Тръгвам боса и неука по света,
дъждовни облаци едва дочакаха.

Заплаках, плачеха и те,
с тъгата ми във блус се сляха...

Отварям късно своите очи,
поглеждам на живота с цветна нотка...
Обръщам се, но в него не си ти.
Отрязан кадър
или черно-бяла обработка?

И тръгвам неуверено напред,
и виждам ярката дъга в тунела,
поглеждайки неловко във страни,
гузна...

твоето щастие отнела.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмаз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...