Безадресни домове
БЕЗАДРЕСНИ ДОМОВЕ
Съседът кошерите зазими.
Пчелите спят – цветенца ли сънуват?
Брезички три, сред нивата сами –
видение в мъглата, плуват.
Селцето пуши, пушек се кълби –
връвчици сиви къдри в небесата.
А моята душа едва върви.
Защото още дърпа я земята.
И коренът дълбоко е вкопан.
И страстите я теглят наобратно.
Така се борим със смъртта стократно.
Но вгледаш ли се – драснат върху длан,
тънее пътят в тъмно необятно
и някъде потъва безвъзвратно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
