БЕЗБОЖНИ МИСЛИ
Тежка мъка ме е приютила,
във обятията си каторжни...
Като змия в сърцето се е свила,
навява мисли най-безбожни...
Кървяща, тъжна длан протегнах
в сърцето ти... изписах кръст
На него разпнах се, посегнах
на любовта, зарита в кална пръст...
Подирих вечно изкупление,
греха изконен... да пречистя.
Възкръсвайки в поредното падение,
аз в нежен цвят да се разлистя...
И нЕ сломена и пречупена да бродя,
безпътна и недрага, най-ненужна...
А истинска... с любов да се помоля,
преродена твоя да съм, не и чужда...
Да скъсам гневно аз оковите студени,
раздрали с груба сила там плътта...
Да полетим свободни и смирени,
преборили със вяра истинска, скръбта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
