Безчувствено
Небето плаче, бавно, мълчаливо,
рони кървави сълзи,
болка черна, луната закрива,
не спира - продължава да пълзи.
Всяка мъничка звездица,
всяка смътна светлина:
всичко облака раздира -
света потъва в самота.
Небето толкова прилича,
на душата ми, облака я порази.
На милион парчета я разкъса,
боли ме, а виновникът си ти.
Завързана съм с окови от лъжи,
държиш ме силно с ледени ръце,
очите ти присвяткват, гръм раздира,
раздира ме цялата на две...
Студени капки дъжд валят,
стоим сред безкарайна пустош,
тя е илюзия - твоята любов,
с която лъжеш, че на моята отвръщаш.
Неискаш да ме пуснеш, упорито
към себе си ме притискаш силно.
Аз съм просто любимата играчка,
и да ме изгубиш ти е свидно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
