26.08.2006 г., 23:02 ч.
Безчувствено
Небето плаче, бавно, мълчаливо,
рони кървави сълзи,
болка черна, луната закрива,
не спира - продължава да пълзи.
Всяка мъничка звездица,
всяка смътна светлина:
всичко облака раздира -
света потъва в самота.
Небето толкова прилича,
на душата ми, облака я порази.
На милион парчета я разкъса,
боли ме, а виновникът си ти.
Завързана съм с окови от лъжи,
държиш ме силно с ледени ръце,
очите ти присвяткват, гръм раздира,
раздира ме цялата на две...
Студени капки дъжд валят,
стоим сред безкарайна пустош,
тя е илюзия - твоята любов,
с която лъжеш, че на моята отвръщаш.
Неискаш да ме пуснеш, упорито
към себе си ме притискаш силно.
Аз съм просто любимата играчка,
и да ме изгубиш ти е свидно.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мерси Вероника!Поздрави
-
Да,но неразбрах,защо не го показваш по-честоПоздрави
-
Може би не съм се изразила добре.Ще се постарая да го направя по-добро.Благодаря ти!
-
Благодаря на всичкиЩе поработя върху него...Писателче - да.Защо?Кажи ми,за да мога следвашия път да се справя по-добре.
-
Не е клиширано -просто малко хаотично. С малко работа върху него и ще стане наистина добро!
-
И на мен ми хареса.
-
На мен пък ми хареса
-
Има нещо, което не ми допада. Може би е малко тривиално и клиширано. Това ще да е.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
