Бездна
Бездна...
А в нея ме чака смъртта.
Свалям обувките, дрехите... всичко.
И по пътеката тръгвам сама.
Сълзите в очите изсъхват от пламъците на ада,
изоставени мъртви души ръце към мене протягат,
молят се за пощада.
Но и аз съм грешна като тях,
не съм ни мила, ни човечна, ужасно лоша бях.
За тук е моят последен билет,
с дявола редом да съм занапред.
За мен живот ще има след смъртта,
ще откупи греховете си плътта.
Грешна бях, че те обичах,
грешна и сега, че пред тебе го отричах.
Дяволът над мен присмива се със злоба,
в пламъци горещи ме остави да те наблюдавам,
това ще бъде моето наказание, моята голгота.
Разпната на кръста, окървавена, мразена и с твойто име на уста,
и дори че в пламъците веч горя, за любовта ти адска още се надявам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
Цунки
