Инчето (Ива)
34 83
7.02.2008 г., 11:34 ч.

Бездна 

  Поезия » Друга
633 0 2

Бездна...

А в нея ме чака смъртта.

Свалям обувките, дрехите... всичко.

И по пътеката тръгвам сама.

Сълзите в очите изсъхват от пламъците на ада,

изоставени мъртви души ръце към мене протягат,

молят се за пощада.

Но и аз съм грешна като тях,

не съм ни мила, ни човечна, ужасно лоша бях.

За тук е моят последен билет,

с дявола редом да съм занапред.

За мен живот ще има след смъртта,

ще откупи греховете си плътта.

Грешна бях, че те обичах,

грешна и сега, че пред тебе го отричах.

Дяволът над мен присмива се със злоба,

в пламъци горещи ме остави да те наблюдавам,

това ще бъде моето наказание, моята голгота.

Разпната на кръста, окървавена, мразена и с твойто име на уста,

и дори че в пламъците веч горя, за любовта ти адска още се надявам!

© Ива Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първо-не си за ада...защото това означава,че всички сме за там...Второ...и той не е безгрешен,така че не се обвинявай за нищо!И не се моли!ок?Цунки
  • Хареса ми стихчето ти, силен и искрен!!!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??