Бездна
Бездна...
А в нея ме чака смъртта.
Свалям обувките, дрехите... всичко.
И по пътеката тръгвам сама.
Сълзите в очите изсъхват от пламъците на ада,
изоставени мъртви души ръце към мене протягат,
молят се за пощада.
Но и аз съм грешна като тях,
не съм ни мила, ни човечна, ужасно лоша бях.
За тук е моят последен билет,
с дявола редом да съм занапред.
За мен живот ще има след смъртта,
ще откупи греховете си плътта.
Грешна бях, че те обичах,
грешна и сега, че пред тебе го отричах.
Дяволът над мен присмива се със злоба,
в пламъци горещи ме остави да те наблюдавам,
това ще бъде моето наказание, моята голгота.
Разпната на кръста, окървавена, мразена и с твойто име на уста,
и дори че в пламъците веч горя, за любовта ти адска още се надявам!
© Ива All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Първо-не си за ада...защото това означава,че всички сме за там...Второ...и той не е безгрешен,така че не се обвинявай за нищо!И не се моли!ок?
Цунки -
Хареса ми стихчето ти, силен и искрен!!!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
