Бездомна песен
БЕЗДОМНА ПЕСЕН
Не трябваше да спирам в твоя град.
Сега не мога вече да си ида.
Вълната тръска бичия си врат.
Брегът настръхва като пред корида.
А ние с теб в тръстиките седим.
Заплака ли душицата ти птича?
И капчица по капка твоят грим
в ръцете ми опушени се стича.
А огънят в нозете ни изтля.
Да тръгваме – прокудени и мокри –
деца на рая, сторили беля,
наказани да търсят вечен покрив.
Мелтемите натискат остър плуг.
Морето се нагъва като угар.
Ти ще вечеряш тази вечер с друг.
Аз ще се любя тази вечер с друга.
Вълната вие пръски воден прах.
Люлеят гръб настръхналите дюни.
И, страшен, неосъденият грях
кладе невидим огън помежду ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
