Бездомна песен
БЕЗДОМНА ПЕСЕН
Не трябваше да спирам в твоя град.
Сега не мога вече да си ида.
Вълната тръска бичия си врат.
Брегът настръхва като пред корида.
А ние с теб в тръстиките седим.
Заплака ли душицата ти птича?
И капчица по капка твоят грим
в ръцете ми опушени се стича.
А огънят в нозете ни изтля.
Да тръгваме – прокудени и мокри –
деца на рая, сторили беля,
наказани да търсят вечен покрив.
Мелтемите натискат остър плуг.
Морето се нагъва като угар.
Ти ще вечеряш тази вечер с друг.
Аз ще се любя тази вечер с друга.
Вълната вие пръски воден прах.
Люлеят гръб настръхналите дюни.
И, страшен, неосъденият грях
кладе невидим огън помежду ни!
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
