8.03.2025 г., 6:41  

Бездомни Души

493 1 3

Нежно ухаещи пролетни нощи -
Леко прохладни ще ви се сторят, но
Поне едничко прозорче още
Си оставете недозатворено!

 

Тез калпазани много обичат
Подобни хубави нощни разходки.
Плахо в прозорчето ще надничат,
Ще влизат с леки, безшумни походки.

 

По всички стаи ще се разходят,
Ще ви съборят една-две саксии,
Ще ви направят (тъй както се води)
Из кухнята няколко поразии.

 

Ще поодраскат леко дивана,
После внимателно ще ви подушат
И, предоволни, при тати и мама
Под одеялото ще се сгушат.

 

Ще мъркат нощните си поеми,
Ще бутат с лапички по главата.
Сред чудни сънища оцветени
Ще си отидат преди зората.

 

Последни стъпки по тротоарите,
Топли вълшебни пролетни нощи.
Моля, недейте да го затваряте
Това едничко прозорче още!

 

Иззад дъгата те ще надничат,
Ще влитат с полъха, тихо и кротко -
Души невинни, недообичани,
Неоцелели бездомни котки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
    Май е време настина да взема да попрочета нещо от Валери Петров.
    Щом като има славата на майстор на метафорите, и не само...
  • Да попадна на тоя стих беше приятна изненада за мен. Твърдо съм "за" прозореца да стои отворен. Поздравления!
  • “Кротко” и “котки” са увличащи, и аз съм използвал тези рими: “кротките” - “котките”, изглежда четеното от Валери Петров като дете трайно ни е заседнало в съзнанието.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...