8.03.2025 г., 6:41  

Бездомни Души

492 1 3

Нежно ухаещи пролетни нощи -
Леко прохладни ще ви се сторят, но
Поне едничко прозорче още
Си оставете недозатворено!

 

Тез калпазани много обичат
Подобни хубави нощни разходки.
Плахо в прозорчето ще надничат,
Ще влизат с леки, безшумни походки.

 

По всички стаи ще се разходят,
Ще ви съборят една-две саксии,
Ще ви направят (тъй както се води)
Из кухнята няколко поразии.

 

Ще поодраскат леко дивана,
После внимателно ще ви подушат
И, предоволни, при тати и мама
Под одеялото ще се сгушат.

 

Ще мъркат нощните си поеми,
Ще бутат с лапички по главата.
Сред чудни сънища оцветени
Ще си отидат преди зората.

 

Последни стъпки по тротоарите,
Топли вълшебни пролетни нощи.
Моля, недейте да го затваряте
Това едничко прозорче още!

 

Иззад дъгата те ще надничат,
Ще влитат с полъха, тихо и кротко -
Души невинни, недообичани,
Неоцелели бездомни котки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
    Май е време настина да взема да попрочета нещо от Валери Петров.
    Щом като има славата на майстор на метафорите, и не само...
  • Да попадна на тоя стих беше приятна изненада за мен. Твърдо съм "за" прозореца да стои отворен. Поздравления!
  • “Кротко” и “котки” са увличащи, и аз съм използвал тези рими: “кротките” - “котките”, изглежда четеното от Валери Петров като дете трайно ни е заседнало в съзнанието.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...