Mar 8, 2025, 6:41 AM  

Бездомни Души

  Poetry » Love
491 1 3

Нежно ухаещи пролетни нощи -
Леко прохладни ще ви се сторят, но
Поне едничко прозорче още
Си оставете недозатворено!

 

Тез калпазани много обичат
Подобни хубави нощни разходки.
Плахо в прозорчето ще надничат,
Ще влизат с леки, безшумни походки.

 

По всички стаи ще се разходят,
Ще ви съборят една-две саксии,
Ще ви направят (тъй както се води)
Из кухнята няколко поразии.

 

Ще поодраскат леко дивана,
После внимателно ще ви подушат
И, предоволни, при тати и мама
Под одеялото ще се сгушат.

 

Ще мъркат нощните си поеми,
Ще бутат с лапички по главата.
Сред чудни сънища оцветени
Ще си отидат преди зората.

 

Последни стъпки по тротоарите,
Топли вълшебни пролетни нощи.
Моля, недейте да го затваряте
Това едничко прозорче още!

 

Иззад дъгата те ще надничат,
Ще влитат с полъха, тихо и кротко -
Души невинни, недообичани,
Неоцелели бездомни котки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
    Май е време настина да взема да попрочета нещо от Валери Петров.
    Щом като има славата на майстор на метафорите, и не само...
  • Да попадна на тоя стих беше приятна изненада за мен. Твърдо съм "за" прозореца да стои отворен. Поздравления!
  • “Кротко” и “котки” са увличащи, и аз съм използвал тези рими: “кротките” - “котките”, изглежда четеното от Валери Петров като дете трайно ни е заседнало в съзнанието.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...