Бездомница
Тежко е мечтаното завръщане,
когато е загаснало семейното огнище.
Боли. Насила се прегръщаме.
Домът ми се превръща в леговище.
И всички са от вълчата порода.
Хищници треперещи за още плячка.
Земята под краката им е впита от злокоба,
но се връщам пак. Като глупачка.
А там, пак кърпят. Поддават основите.
Още мирише на пепел и пламъци.
Обгарят килии, ръждясват оковите.
Потъват до гуша във плаващи пясъци.
Мъчително е краткото сбогуване.
Затрити са мечтите за подслон.
Безмислено е тяхното "Довиждане".
Четири стени и покрив не е дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
