Бездомница
Тежко е мечтаното завръщане,
когато е загаснало семейното огнище.
Боли. Насила се прегръщаме.
Домът ми се превръща в леговище.
И всички са от вълчата порода.
Хищници треперещи за още плячка.
Земята под краката им е впита от злокоба,
но се връщам пак. Като глупачка.
А там, пак кърпят. Поддават основите.
Още мирише на пепел и пламъци.
Обгарят килии, ръждясват оковите.
Потъват до гуша във плаващи пясъци.
Мъчително е краткото сбогуване.
Затрити са мечтите за подслон.
Безмислено е тяхното "Довиждане".
Четири стени и покрив не е дом.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много си права, Иржи! Счупеното не носи щастие... Благодаря ти!
-
А толкова си млада/ като гледам снимката!/...Защо всичко започва огнено, обещаващо, а се превръща в..."леговище"?! И...счупи ли се веднъж, то личи завинаги, пречи и вярата е свършила! Много силен стих, Бисе!
-
Благодаря ти, Роси!
-
Четири стени и покрив не е дом.
Много точно! Тъжен, но хубав стих! -
Благодаря от сърце!
-
С пожелание да намерите пътя и да сте заедно!
-
Много е болно, когато се чувстваш гост, в собствения си дом!
-
Тъжно е когато семейството е обхванато от злоба и алчност, и започне да се разпада на съставните си части. Тогава домът става нежелан.
Тъжно, но ми хареса! -
Прегръдки и от мен, Зиги! Благодаря 😊
-
Бисе, много красиво пишеш, амаа тъжно е! Прегръдка от мен! И сърчице ❤️
-
Миночка ❤
-
Болезнено истинско!Натъжи ме!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
