21.06.2022 г., 21:41

Бездомничето с тъжните очи

524 3 1

Внезапно плисна топъл дъжд,
разбягахме се като луди.
Изля се сякаш изведнъж,
а то дори не се учуди...

 

Бездомничето с тъжните очи
към храсталака се запъти
да чака там да превали,
това е неговото "вкъщи".

 

И може би си има там одеяло,
цветът му хич не си личи,
изцапано и избеляло,
но все пак негово, нали?!

 

Навярно някой днес го е погалил,
дори му е донесъл хляб
и то го има за приятел,
усмихнатия непознат.

 

Навярно друг пък го е нагрубил
или с погнуса се е дръпнал.
Към пръчка, или към ритник
бездомничето е претръпнало...

 

Дали завижда за каишките, 
с които водиме "избраните"?
А свобода ли е да си неискан,
самичък, мокър, гладен?

 

И утре пак ще бъде там, ще чака,
то чака вече цяла вечност,
да го погалят, да му хвърлят хляба,
да ни научи на човечност...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...