21.06.2022 г., 21:41

Бездомничето с тъжните очи

522 3 1

Внезапно плисна топъл дъжд,
разбягахме се като луди.
Изля се сякаш изведнъж,
а то дори не се учуди...

 

Бездомничето с тъжните очи
към храсталака се запъти
да чака там да превали,
това е неговото "вкъщи".

 

И може би си има там одеяло,
цветът му хич не си личи,
изцапано и избеляло,
но все пак негово, нали?!

 

Навярно някой днес го е погалил,
дори му е донесъл хляб
и то го има за приятел,
усмихнатия непознат.

 

Навярно друг пък го е нагрубил
или с погнуса се е дръпнал.
Към пръчка, или към ритник
бездомничето е претръпнало...

 

Дали завижда за каишките, 
с които водиме "избраните"?
А свобода ли е да си неискан,
самичък, мокър, гладен?

 

И утре пак ще бъде там, ще чака,
то чака вече цяла вечност,
да го погалят, да му хвърлят хляба,
да ни научи на човечност...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...