Бездумно
- Седяхме, приятелю, в мълчание - влюбено
без нелепи думи и вричане,
в тишината на времето, като... изгубени,
Аз усещам, че силно обича ме!...
- Че как го разбираш? - приятелят каза.
Или просто искаш това да е истина?!
- Някои чувства, дори неизказани,
само сърцето усеща ги искрено!...
Приятелю мой, аз "чувам" обичам те
във всяка усмивка и жест,
във всяка целувка - плахо надничане,
ей така, тихо - без вест!...
Чувам го в дланите и от кадифе,
когато прокара ръце през косата ми,
когато сутрин ми прави кафе
или нежно докосва душата ми...
Когато приключи тежкият ден
и уморено в мрака заспивам,
тя тихо се сгушва - поляга до мен,
но... преди това ме завива....
Тя ме обича приятелю - зная,
макар, че с думи не го изрича,
а щом в очите и аз виждам Рая,
повярвай ми - Аз я обичам!....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
