3.12.2021 г., 17:14 ч.

Бездънна яма 

  Поезия » Любовна
454 0 0

Държейки ръката ти

щастието намерих,

силите си 

със себе си премерих,

 

бях се отказала 

от любовта,

в мен като буца

надигаше се самота,

 

срещнах теб 

отново,

сякаш

наготово

 

съдбата ми се

подиграваше

и този номер 

тихичко ми изиграваше

 

загубих те 

заради мене 

и през цялото 

време

 

откакто те

няма 

съм попаднала 

в бездънна яма

 

от емоции,

от които ме боли

сякаш всяка секунда 

съм целена със стрели

 

сърцето не спира 

да препуска

и до себе си друг 

не иска да допуска.

© Елизабет Чолакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??