Бездънна яма
687
0
0
Държейки ръката ти
щастието намерих,
силите си
със себе си премерих,
бях се отказала
от любовта,
в мен като буца
надигаше се самота,
срещнах теб
отново,
сякаш
наготово
съдбата ми се
подиграваше
и този номер
тихичко ми изиграваше
загубих те
заради мене
и през цялото
време
откакто те
няма
съм попаднала
в бездънна яма
от емоции,
от които ме боли
сякаш всяка секунда
съм целена със стрели
сърцето не спира
да препуска
и до себе си друг
не иска да допуска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизабет Чолакова Всички права запазени
