Dec 3, 2021, 5:14 PM

Бездънна яма

  Poetry » Love
684 0 0

Държейки ръката ти

щастието намерих,

силите си 

със себе си премерих,

 

бях се отказала 

от любовта,

в мен като буца

надигаше се самота,

 

срещнах теб 

отново,

сякаш

наготово

 

съдбата ми се

подиграваше

и този номер 

тихичко ми изиграваше

 

загубих те 

заради мене 

и през цялото 

време

 

откакто те

няма 

съм попаднала 

в бездънна яма

 

от емоции,

от които ме боли

сякаш всяка секунда 

съм целена със стрели

 

сърцето не спира 

да препуска

и до себе си друг 

не иска да допуска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизабет Чолакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...