Dec 3, 2021, 5:14 PM

Бездънна яма 

  Poetry » Love
462 0 0

Държейки ръката ти

щастието намерих,

силите си 

със себе си премерих,

 

бях се отказала 

от любовта,

в мен като буца

надигаше се самота,

 

срещнах теб 

отново,

сякаш

наготово

 

съдбата ми се

подиграваше

и този номер 

тихичко ми изиграваше

 

загубих те 

заради мене 

и през цялото 

време

 

откакто те

няма 

съм попаднала 

в бездънна яма

 

от емоции,

от които ме боли

сякаш всяка секунда 

съм целена със стрели

 

сърцето не спира 

да препуска

и до себе си друг 

не иска да допуска.

© Елизабет Чолакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??