23.04.2020 г., 8:06

Безглаголна обич

1.9K 1 4

 

Пеперуди, маргаритки и любов,
тъмна вечер, чаша от кристал.
Птици, посреднощен зов
пурпурно-златист воал.
Сподавен шум и тих ропот,
радост, четири очи,
сълзи, смях и пак любов,
лунно-сребърни мъгли.
Самотен танц, тъмни гори,
сплетени ръце, едно,
песни, спомени, игри,
листа, корени, дърво.
Стъбло, кора, мрамор-камък
издълбани имена,
неугасим, нестихващ пламък
безсмъртно изгаряща кора.
Трепет, огнени сърца.
Лято, есен, сняг, копнеж,
повтарящи се времена,
повтарящ се стремеж.
Безсмислие, досада, страх,
свят един и същ.
Любов, един замах,
отново смисъл, свят могъщ.

27.01.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радица Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иван, Георги, благодаря ви на коментарите.
    Красимир, благодаря. Интересно се е получило разместването, но така се получава и нов смисъл на стихотворението.
  • Безсмислие, досада, страх,
    отново свят могъщ.
    Любов, един замах,
    смисълът - един и същ.
    -----------------------------------
    позволих си да разместя, ХАРЕСАХ!
  • Хубаво.
  • Хареса ми! Поздравления, Радица!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...