2.03.2008 г., 17:18

Безглаголно

979 0 12
Клайдерман. А после - Мориконе.
Аз и ти. Интимна тишина.
Хвърлената чаша през балкона.
После - изнамерена вина.
Думите - просъскани, камшични.
Водопадна спотаена злост.
Дива невъзможност за обичане.
Сгърбен обвинителен въпрос.
Разпиляна върху пода нежност.
И последни счупени акорди.
Толкова пропукани надежди!
И една недопустима гордост.
Опит за сдобряване. Театър.
Но така умело изигран!
Масата. Уискито. Кревата.

Мориконе. После - Клайдерман...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Дива невъзможност за обичане."

    Трябва да се учим да обичаме.
    И да опитваме, да опитваме, да не се отказваме.

  • Много интересен стих, още по-интересно поднесен!
    Поздравявам те!
  • И това ми хареса!!!!!!!!!!!!!
  • Такъв вид стихове изискват голямо умение.
    Поздравявам те, Бианка!
  • Ех, този Мориконе... Безглаголно, а така глаголно си казва всичко Великолепно изпълнение!!! Чудесен стих!!! И аз като Ани обичам такива стихове! Поздрави, Бианка!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....