17.07.2023 г., 6:54

Безглаголно за лятото

1.4K 9 29

Почивка. Лято. Плаж. Море. 
Вълни и ситен пясък. 
Чадър. Хавлия. Фреш. Фрапе. 
Небе в лазурен блясък. 

 

Копнеж. Съблазън. Свалка. Флирт. 
Девойка с кръшно тяло. 
Фатален поглед. Плам. Магнит. 
И шеметно начало. 

 

Магичен залез. Нощен бриз. 
И среща там на кея. 
Подарък. Цветенце. Сюрприз —
за него. И за нея. 

 

Десерт — сладкишче с крем парфе. 
Усмивка със трапчинки. 
Лек допир. Кожа — кадифе. 
И златни песъчинки.  

 

Шикозен бар. И малко кич. 
И джентълмен със дама. 
Мартини. Лед. Секс он дъ бийч*.
И приказка за двама. 

 

Пореден ден. И после нощ. 
Живот — като във Рая. 
Поредна нощ. Без пукнат грош. 
И приказка към края. 

 

Последен ден. Въздишка. Стон. 
Раздяла мълчалива. 
Стар куфар. Опустял перон. 
И истина горчива.

 

 

 

 

 

 

Б.а. *Виж Гугъл😜

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Боянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня🙂!
    Твоето е много по-образно.
    Това ми е, кажи-речи, първото стихотворение в живота. Ако мога изобщо да го нарека стихотворение.
  • Чудесно! И аз имам подобно.
    (безглаголно)

    Плаж. Море. Вълни. Деца.
    Шум. Прибой. И слънце лятно.
    Вятър - бриз. Загар. Мечта.
    Хоризонт до необятното.

    Чайки. Полет. Лодка. Бряг.
    Пясък с влюбени желания.
    Мъж. Девойка. Страст и смях.
    Погледи и заклинания.

    Пламък. Клада. Ритъм. Танц.
    Песен обична, желана.
    Две тела. Любовен транс.
    Сливане. Души в нирвана.
  • Благодаря ти, Таня! ❤️
    Безглаголните стихотворения са малко като тюрлюгювеч без сол, но някак ме влече този тип жанр.
    Благодаря и на Самодива, със закъснение! 🙂
  • 😀😀😀
  • Благодаря, Таня! 🙂

На морето е така

Плаж, мастика и море.
Мацки голи дибидюс.
Тюфлеци мазни, сантасе.
Окомер по секси гъз...
Водорасли, мокрота. ...
943 4 14

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...