17.07.2023 г., 6:54

Безглаголно за лятото

1.4K 9 29

Почивка. Лято. Плаж. Море. 
Вълни и ситен пясък. 
Чадър. Хавлия. Фреш. Фрапе. 
Небе в лазурен блясък. 

 

Копнеж. Съблазън. Свалка. Флирт. 
Девойка с кръшно тяло. 
Фатален поглед. Плам. Магнит. 
И шеметно начало. 

 

Магичен залез. Нощен бриз. 
И среща там на кея. 
Подарък. Цветенце. Сюрприз —
за него. И за нея. 

 

Десерт — сладкишче с крем парфе. 
Усмивка със трапчинки. 
Лек допир. Кожа — кадифе. 
И златни песъчинки.  

 

Шикозен бар. И малко кич. 
И джентълмен със дама. 
Мартини. Лед. Секс он дъ бийч*.
И приказка за двама. 

 

Пореден ден. И после нощ. 
Живот — като във Рая. 
Поредна нощ. Без пукнат грош. 
И приказка към края. 

 

Последен ден. Въздишка. Стон. 
Раздяла мълчалива. 
Стар куфар. Опустял перон. 
И истина горчива.

 

 

 

 

 

 

Б.а. *Виж Гугъл😜

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Боянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня🙂!
    Твоето е много по-образно.
    Това ми е, кажи-речи, първото стихотворение в живота. Ако мога изобщо да го нарека стихотворение.
  • Чудесно! И аз имам подобно.
    (безглаголно)

    Плаж. Море. Вълни. Деца.
    Шум. Прибой. И слънце лятно.
    Вятър - бриз. Загар. Мечта.
    Хоризонт до необятното.

    Чайки. Полет. Лодка. Бряг.
    Пясък с влюбени желания.
    Мъж. Девойка. Страст и смях.
    Погледи и заклинания.

    Пламък. Клада. Ритъм. Танц.
    Песен обична, желана.
    Две тела. Любовен транс.
    Сливане. Души в нирвана.
  • Благодаря ти, Таня! ❤️
    Безглаголните стихотворения са малко като тюрлюгювеч без сол, но някак ме влече този тип жанр.
    Благодаря и на Самодива, със закъснение! 🙂
  • 😀😀😀
  • Благодаря, Таня! 🙂

На морето е така

Плаж, мастика и море.
Мацки голи дибидюс.
Тюфлеци мазни, сантасе.
Окомер по секси гъз...
Водорасли, мокрота. ...
943 4 14

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...