Безгласно...
| Усамотена | ||
| на брега на морето | ||
| стоя | ||
| и разбирам, че само | ||
| така | ||
| е възможно да | ||
| дишам. | ||
| Да се сливам със | ||
| всяка вълна | ||
| и свободна след | ||
| туй да издишвам | ||
| шума от деня, | ||
| който пак си | ||
| отива. | ||
| Да зареждам очите с | ||
| искра | ||
| от залязващо слънце | ||
| и безгласно | ||
| да роня слова | ||
| към душата с молба | ||
| за покоя, | ||
| който май и не | ||
| искам. | ||
| Да прегърна отново | ||
| света, | ||
| изтъкан от вихрушки. | ||
| Да оставя те тука, | ||
| тъга… | ||
| Само днес и за | ||
| днес… | ||
| А ти, бряг, чакай ме | ||
| утре! | ||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
