| Усамотена | ||
| на брега на морето | ||
| стоя | ||
| и разбирам, че само | ||
| така | ||
| е възможно да | ||
| дишам. | ||
| Да се сливам със | ||
| всяка вълна | ||
| и свободна след | ||
| туй да издишвам | ||
| шума от деня, | ||
| който пак си | ||
| отива. | ||
| Да зареждам очите с | ||
| искра | ||
| от залязващо слънце | ||
| и безгласно | ||
| да роня слова | ||
| към душата с молба | ||
| за покоя, | ||
| който май и не | ||
| искам. | ||
| Да прегърна отново | ||
| света, | ||
| изтъкан от вихрушки. | ||
| Да оставя те тука, | ||
| тъга… | ||
| Само днес и за | ||
| днес… | ||
| А ти, бряг, чакай ме | ||
| утре! | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
