Усамотена | ||
на брега на морето | ||
стоя | ||
и разбирам, че само | ||
така | ||
е възможно да | ||
дишам. | ||
Да се сливам със | ||
всяка вълна | ||
и свободна след | ||
туй да издишвам | ||
шума от деня, | ||
който пак си | ||
отива. | ||
Да зареждам очите с | ||
искра | ||
от залязващо слънце | ||
и безгласно | ||
да роня слова | ||
към душата с молба | ||
за покоя, | ||
който май и не | ||
искам. | ||
Да прегърна отново | ||
света, | ||
изтъкан от вихрушки. | ||
Да оставя те тука, | ||
тъга… | ||
Само днес и за | ||
днес… | ||
А ти, бряг, чакай ме | ||
утре! |
© Мариана Вълкова All rights reserved.