Безгрешен
Любов ли го наричаш? -
Аз все след теб да тичам
и ти след мен да тичаш?
Целувки ли са,
целувки, пълни с отрова?
И всеки жест -
кървава, жестока, черна -
рана - болезнено дълбока.
Кого залъгваш с изпросени сълзи?
Нима очи железни плачат
и каменно сърце тъжи?
Виж грешницата колко жално страда,
на безгрешника от пира и парада!
Таз грешница,
която плаче,
разбила твоето сърце?!?
Как би разбила тя
това, което няма? -
да го имаше поне!
В гърдите - мъртво,
тупти там грозната омраза
и лоши помисли се реят по вените ти пак.
И как таз грешница те нарани?
Кажи ми как ?
Да можеше да вземе тя от твоите злини
и чиста, нежна обич да даде,
тогава силно ти ще страдаш -
да чувстваш, да усещаш
красота, цветя, море, вълни
блестящи, огнени лъчи...
В черния ти свят да хвърли светлина,
да видиш колко силно ти ще плачеш!
Чудовище, безгрешно, страшно...
безсилно си пред любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Стоянова Всички права запазени
