Безгрешен
Любов ли го наричаш? -
Аз все след теб да тичам
и ти след мен да тичаш?
Целувки ли са,
целувки, пълни с отрова?
И всеки жест -
кървава, жестока, черна -
рана - болезнено дълбока.
Кого залъгваш с изпросени сълзи?
Нима очи железни плачат
и каменно сърце тъжи?
Виж грешницата колко жално страда,
на безгрешника от пира и парада!
Таз грешница,
която плаче,
разбила твоето сърце?!?
Как би разбила тя
това, което няма? -
да го имаше поне!
В гърдите - мъртво,
тупти там грозната омраза
и лоши помисли се реят по вените ти пак.
И как таз грешница те нарани?
Кажи ми как ?
Да можеше да вземе тя от твоите злини
и чиста, нежна обич да даде,
тогава силно ти ще страдаш -
да чувстваш, да усещаш
красота, цветя, море, вълни
блестящи, огнени лъчи...
В черния ти свят да хвърли светлина,
да видиш колко силно ти ще плачеш!
Чудовище, безгрешно, страшно...
безсилно си пред любовта!
© Мила Стоянова All rights reserved.
