25.07.2012 г., 16:26 ч.

Безименна 

  Поезия » Философска
733 0 3

Красива външност а душа прогнила

Добре познати на света

Колко ли сърца таз кукла е ранила

Намирайки най-вече самота

 

И ден след ден минава мрака

Спуснал се над младата жена

А тя все тъй поробва всяка

Ненужна малка тиха топлина

 

И с болката приятел вече стана

И пред Дявола прекланя тя глава

Усмивката ù чудна там остана

Невидима неистинска сама

 

Плачи сега сърце разбито

Проклинай всичко на мига

Не ще получиш нищо свято

Докато криеш себе си в тъма

© Виктория Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??