viki-dimitrova (Виктория) viki-dimitrova (Виктория)
2 41
25 jul 2012, 16:26

Безименна

1.1K 0 3

Красива външност а душа прогнила

Добре познати на света

Колко ли сърца таз кукла е ранила

Намирайки най-вече самота

 

И ден след ден минава мрака

Спуснал се над младата жена

А тя все тъй поробва всяка

Ненужна малка тиха топлина

 

И с болката приятел вече стана

И пред Дявола прекланя тя глава

Усмивката ù чудна там остана

Невидима неистинска сама

 

Плачи сега сърце разбито

Проклинай всичко на мига

Не ще получиш нищо свято

Докато криеш себе си в тъма

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0