Безименна

25 jul 2012, 16:26

Poesía » Filosófica

625 0 3

Красива външност а душа прогнила

Добре познати на света

Колко ли сърца таз кукла е ранила

Намирайки най-вече самота

И ден след ден минава мрака

Спуснал се над младата жена

А тя все тъй поробва всяка

Ненужна малка тиха топлина

И с болката приятел вече стана

И пред Дявола прекланя тя глава

Усмивката ù чудна там остана

Невидима неистинска сама

Плачи сега сърце разбито

Проклинай всичко на мига

Не ще получиш нищо свято

Докато криеш себе си в тъма

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

myworld (Аз)

2013-01-10T21:53:46+02:00

Умееш да пресъздаваш подобни картини!
viki-dimitrova (Виктория)

2012-08-26T18:48:09+03:00

Благодаря
donkooooo (Донко Найденов)

2012-08-25T10:14:22+03:00

ЕЕ, ама ти си много добра и в стихотворенията . Браво, браво!