viki-dimitrova (Виктория) viki-dimitrova (Виктория)
2 41
25 jul 2012, 16:26

Безименна

1K 0 3

Красива външност а душа прогнила

Добре познати на света

Колко ли сърца таз кукла е ранила

Намирайки най-вече самота

 

И ден след ден минава мрака

Спуснал се над младата жена

А тя все тъй поробва всяка

Ненужна малка тиха топлина

 

И с болката приятел вече стана

И пред Дявола прекланя тя глава

Усмивката ù чудна там остана

Невидима неистинска сама

 

Плачи сега сърце разбито

Проклинай всичко на мига

Не ще получиш нищо свято

Докато криеш себе си в тъма

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0