viki-dimitrova (Виктория) viki-dimitrova (Виктория)
2 41
25 jul 2012, 16:26

Безименна

1K 0 3

Красива външност а душа прогнила

Добре познати на света

Колко ли сърца таз кукла е ранила

Намирайки най-вече самота

 

И ден след ден минава мрака

Спуснал се над младата жена

А тя все тъй поробва всяка

Ненужна малка тиха топлина

 

И с болката приятел вече стана

И пред Дявола прекланя тя глава

Усмивката ù чудна там остана

Невидима неистинска сама

 

Плачи сега сърце разбито

Проклинай всичко на мига

Не ще получиш нищо свято

Докато криеш себе си в тъма

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0