Безименна
Красива външност а душа прогнила
Добре познати на света
Колко ли сърца таз кукла е ранила
Намирайки най-вече самота
И ден след ден минава мрака
Спуснал се над младата жена
А тя все тъй поробва всяка
Ненужна малка тиха топлина
И с болката приятел вече стана
И пред Дявола прекланя тя глава
Усмивката ù чудна там остана
Невидима неистинска сама
Плачи сега сърце разбито
Проклинай всичко на мига
Не ще получиш нищо свято
Докато криеш себе си в тъма
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Все права защищены
. Браво, браво! 