22.02.2009 г., 14:20

Безименно

797 0 0
Уморих се.
От нас.
От теб.
От самоунищожението.

Просто е.


Нараних се.
Прекалено много.
Прекалено силно.
Прекалено бързо.

Да, просто е.

Отчуждихме се.
От себе си.
От другия.
Остана тишината.

Малко сложно е.

Прекалихме.
С игричките.
С куршумите.
И с думите.

Лесно е.

Спряхме.
С прегръдките.
С нежността.
С милите думи.

Неизбежно е.

Забравихме.
За Щастието.
За смеха.
За Целувките.

Уморителто е.

Не успяхме.
Да се запазим.
Любовта също.
И приятелството.

Странно е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...