9.09.2007 г., 12:52 ч.

Безименно 

  Поезия
589 0 4
Остави ме в студената нощ сама.
Да мръзна, да плача, да се моля...
Да търся капчица жива вода.
Да нямам сили даже да говоря...

Остави ме в студената нощ под голото небе.
Да се осъзная. Да осъзная какво е без теб.
Да плача, чистичка като дете...
и всяка стекла се сълза, да се превръща в лед...

Остави ме да те искам повече и още.
Обичам те! Но нека да те няма!
Да те ценя, когато заспиваш до мене нощем.
Няма без тебе нощ и сън! Просто няма!

И не че не те искам! Даже още!
Но присъствието ти е отново тук!
Остави ме само една нощ!
(Знам) Слаба съм без тебе нощем!
И стапя се сигурността ми като памук...

***
За нищо на света не ме оставяй
да зъзна без твоята любов!...
Или вените ми прережи,
или обичай ме до гроб...
***

(Безименно знам,че ще ме познаеш.
И тайничко до тук ще се усмихнеш.
Че под думите кой се крие, знаеш,
но безименно е, нека... и да тръпнеш, зная, искаш...)

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??