9.09.2007 г., 12:52

Безименно

934 0 4
Остави ме в студената нощ сама.
Да мръзна, да плача, да се моля...
Да търся капчица жива вода.
Да нямам сили даже да говоря...

Остави ме в студената нощ под голото небе.
Да се осъзная. Да осъзная какво е без теб.
Да плача, чистичка като дете...
и всяка стекла се сълза, да се превръща в лед...

Остави ме да те искам повече и още.
Обичам те! Но нека да те няма!
Да те ценя, когато заспиваш до мене нощем.
Няма без тебе нощ и сън! Просто няма!

И не че не те искам! Даже още!
Но присъствието ти е отново тук!
Остави ме само една нощ!
(Знам) Слаба съм без тебе нощем!
И стапя се сигурността ми като памук...

***
За нищо на света не ме оставяй
да зъзна без твоята любов!...
Или вените ми прережи,
или обичай ме до гроб...
***

(Безименно знам,че ще ме познаеш.
И тайничко до тук ще се усмихнеш.
Че под думите кой се крие, знаеш,
но безименно е, нека... и да тръпнеш, зная, искаш...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....