Sep 9, 2007, 12:52 PM

Безименно 

  Poetry
756 0 4
Остави ме в студената нощ сама.
Да мръзна, да плача, да се моля...
Да търся капчица жива вода.
Да нямам сили даже да говоря...
Остави ме в студената нощ под голото небе.
Да се осъзная. Да осъзная какво е без теб.
Да плача, чистичка като дете...
и всяка стекла се сълза, да се превръща в лед...
Остави ме да те искам повече и още.
Обичам те! Но нека да те няма!
Да те ценя, когато заспиваш до мене нощем.
Няма без тебе нощ и сън! Просто няма! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева All rights reserved.

Random works
: ??:??