Безкраен канон...

beti (Бехрин)
421 4580

12.10.2010 г., 11:50 ч.

Поезия

591 0 5

(... или по-скоро опит за такъв... а може и ракоход... като този тук )

вятър нежно обгърнал липите

вае всяко листо поотделно

утолява страстта си в реките

че отдавна е време разделно…

в мокри сенки притихнал на прага

по прозорци клавиши рисува

после някъде себе си чака

и безсилен с морето тъгува…

и вали в цветове от стеблата

с влажни устни постели бродира

да обгърне с надежда тъгата

всяко утро на прага поспира

после търси остатък в очите

на покълнало в дланите лято

всяка Есен заглъхва в липите

да сънува последното ято

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.