12.10.2010 г., 11:50 ч.

Безкраен канон... 

  Поезия
5.0 / 1
667 0 5
(... или по-скоро опит за такъв... а може и ракоход... като този тук )
вятър нежно обгърнал липите
вае всяко листо поотделно
утолява страстта си в реките
че отдавна е време разделно…
в мокри сенки притихнал на прага
по прозорци клавиши рисува
после някъде себе си чака
и безсилен с морето тъгува…
и вали в цветове от стеблата
с влажни устни постели бродира
да обгърне с надежда тъгата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
  • Да разделим ли тази нощ на две? Ти – в твоята, аз – в мойта половина... Заключих всички лоши светове...
  • Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...
  • Вкъщи Ела в живота ми, ела! Не стъпвай плахо, ами влизай, посрещам те с - Добре дошла, а ти не стой!...

Още произведения »