Oct 12, 2010, 11:50 AM

Безкраен канон... 

  Poetry
567 0 5

 

(... или по-скоро опит за такъв... а може и ракоход... като този  тук )

 

 

 

 

вятър нежно обгърнал липите

                                                                вае всяко листо поотделно

утолява страстта си в реките

                                                                че отдавна е време разделно…

 

 

в мокри сенки притихнал на прага

                                                                по прозорци клавиши рисува  

после някъде себе си чака

                                                                и безсилен с морето тъгува…

 

 

и вали в цветове от стеблата

                                                                с влажни устни постели бродира

да обгърне с надежда тъгата

                                                                всяко утро на прага поспира

 

 

после търси остатък в очите

                                                               на покълнало в дланите лято

всяка Есен заглъхва в липите

                                                               да сънува последното ято

 

 

 

 

 

 

 

 

© Бехрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??