Безкраен канон...
(... или по-скоро опит за такъв... а може и ракоход... като този тук )
вятър нежно обгърнал липите
вае всяко листо поотделно
утолява страстта си в реките
че отдавна е време разделно…
в мокри сенки притихнал на прага
по прозорци клавиши рисува
после някъде себе си чака
и безсилен с морето тъгува…
и вали в цветове от стеблата
с влажни устни постели бродира
да обгърне с надежда тъгата
всяко утро на прага поспира
после търси остатък в очите
на покълнало в дланите лято
всяка Есен заглъхва в липите
да сънува последното ято
