18.11.2017 г., 9:15

Безкраен празник

875 0 0

 

Съседите пак спорят със апломб:

дървата скачат, чушките от Македония,

кой влиза и излиза питат с остър тон,

като агенти днешни са от петата колона.

 

Въртят на пръста си

като сиджимка хиляди живота -

кварталът е голям, но трябва ред.

Колата нова, всъщност втора употреба,

е повод да почерпи тихият съсед.

 

И почва веселба. Събор пред блока,

от всяка възраст, пол и цвят.

Расте камарата от PVC-та

ще стигне даже и за местен Голиат.

 

Добро на градус, мир царуват

за час-два, после ходом марш

в креватите по мярка изкорубени

от празничния и безкраен декупаж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...