s7r (Валери Шуманов)
256 444
13.01.2008 г., 20:36 ч.

Безкрайната пътека 

  Поезия
563 1 8
Едно момиче, малко, крехко,
реди сълзи в студената ми нощ.
И тръгва то по страшната пътека
през градините на възрастния стожер.
Друмът е целият обсипан в макове,
но оцветява ли се някак си скръбта?
Светът, веднъж посрещнат с ядове,
до живот ранява болната душа.
Но коя е тя, тъй тръгнала по пътя?
Обич ли да търси? И защо?
Сълзите й са спомен смътен
от това, което нявга е било.
Ти, читателю, добре дошъл си!
Кажи, ти знаеш ли поне?!
Туй момиче накъде е тръгнало?
Защо поне за миг не спре?
Ти не знаеш? Ще ти кажа!
Гадая по очите две.
Изкачва то безкрайните етажи
по пътя си към синьото небе...
И бори се, макар да не разбира
смисъла на своята борба.
Едно момиче ден и нощ събира
камъчетата на радостта.
Едно момиче днес е без утеха.
И във сълзи е нейното лице.
Явно знае, че на края на пътеката

ще спре да бие нейното сърце...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • E-e-e-eeeeeeee!
    Това беше добре!!!
    Радвам се, че го порчетох.

  • Ами... какво да ти кажа адаш... не избрах аз нейната гибел, тя сама така... си го избра.
  • Много добро Валка. само дето не свършва някак си добре, що го умори девойчето?..
  • Търсенето минава през всичко и през радостта и сълците, през трепета и бурните вълни и краят винаги е предусещан естествен или не.
    Хубава идея има в стиха ти.
  • xtra е ,нямам думи ,както винаги ,когато чета нещо твое ...
  • Много ми хареса!
  • приказно е...и тъжно и красиво...
    много ми харесва как пишеш.
    с обич, Валери.
  • Много еее красиво и нежно и...тъжноРазнежих се...прекрасен стих!
Предложения
: ??:??