Jan 13, 2008, 8:36 PM

Безкрайната пътека 

  Poetry
659 1 8
Едно момиче, малко, крехко,
реди сълзи в студената ми нощ.
И тръгва то по страшната пътека
през градините на възрастния стожер.
Друмът е целият обсипан в макове,
но оцветява ли се някак си скръбта?
Светът, веднъж посрещнат с ядове,
до живот ранява болната душа.
Но коя е тя, тъй тръгнала по пътя?
Обич ли да търси? И защо?
Сълзите й са спомен смътен
от това, което нявга е било. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Random works
: ??:??