Едно момиче, малко, крехко,
реди сълзи в студената ми нощ.
И тръгва то по страшната пътека
през градините на възрастния стожер.
Друмът е целият обсипан в макове,
но оцветява ли се някак си скръбта?
Светът, веднъж посрещнат с ядове,
до живот ранява болната душа.
Но коя е тя, тъй тръгнала по пътя?
Обич ли да търси? И защо?
Сълзите й са спомен смътен
от това, което нявга е било. ...