18.12.2006 г., 22:32

безкрайно лутане-вярна посока

741 0 1
Питам всеки ден защо?
Защо в живота винаги така се получава,
да страдаш за някой, който дори не го заслужава.
Да го обичаш безмълвно ден след ден
и накрая да разбереш, че от тази измислица си пленен
и целият ти свят е до лудост наранен.
Продължаваш да се луташ в този кръговрат,
а времето лети и няма връщане назад.
И се питаш кога ще дойде края на това мъчение,
и се чудиш дали някой би могъл да ти вдъхне доверие,
за да вървиш напред с усмивка и желание,
да забравиш всичкото минало страдание,
защото живота на земята ни е кратък и неясен,
а ти го живееш и го напускаш безгласен,
затова изживявай всички мигове кратки,
без да селуташ в отговори и загадки.
Бъди от всичко по малко и знай, че от това не боли и не е фатално и жалко.
Обичай на пук, даже да те мразят,
дори и така винаги част от теб в сърцата си ще пазят.
Бъди единствен и неповторим, дори малко страдалец, но незаменим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...