безкрайно лутане-вярна посока

Питам всеки ден защо?
Защо в живота винаги така се получава,
да страдаш за някой, който дори не го заслужава.
Да го обичаш безмълвно ден след ден
и накрая да разбереш, че от тази измислица си пленен
и целият ти свят е до лудост наранен.
Продължаваш да се луташ в този кръговрат,
а времето лети и няма връщане назад.
И се питаш кога ще дойде края на това мъчение,
и се чудиш дали някой би могъл да ти вдъхне доверие,
за да вървиш напред с усмивка и желание,
да забравиш всичкото минало страдание,
защото живота на земята ни е кратък и неясен,
а ти го живееш и го напускаш безгласен,
затова изживявай всички мигове кратки,
без да селуташ в отговори и загадки.
Бъди от всичко по малко и знай, че от това не боли и не е фатално и жалко.
Обичай на пук, даже да те мразят,
дори и така винаги част от теб в сърцата си ще пазят.
Бъди единствен и неповторим, дори малко страдалец, но незаменим.